РАСТЕНИЕВЪДСТВО

Полски култури

 В средата на септември за по-високите райони и в края на месеца за останалите райони настъпва благоприятният срок за сеитба на есенниците. Тече предсеитбената подготовка на почвата и торенето на площите. Задължително се извършва обеззаразяване на семената на есенниците с препарати Винсит Ф, Винсит ВС, Витавакс 200 ФФ, Дивидент 030 ФС и други. Трябва да се предвидят необходимите хербициди в зависимост от степента и вида на заплевеляване. След сеитба и преди поникване се извършва картиране на плевелите и в зависимост от заплевелеността се ползват хербициди от типа на Агроксон, Акурат 60 ВГ, Глин 75 ДФ, Гранстар 75 ФД, Дикопур Ф. Най-рано започва сеитбата на ръжта, следвана от тритикалето и рапицата, след което се продължава с пшеницата и ечемика.

Зеленчукопроизводство

 Към 10 септември се сеят семената на марули и салати за разсаждане в края на октомври и ноември. През месеца се сеят още спанака, репичките и магданоза. Площите освободени от зеленчуци е добре да се почистят от растителни отпадъци и да се преорат.

 В овощната градина

През септември узряват есенните и зимни сортове круши и ябълки. През този период гъсениците на ябълковия плодов червей напускат плодовете и пропълзяват по клоните на дървото. Оплетени в пашкули, те презимуват под напуканата кора или в почвата на дълбочина 15 - 20 см. За това през месеца е добре да се окопае около дърветата и да се почисти старата напукана кора.

Лозята

 Септември е месец, в който узряват повечето сортове лози. Гроздето за вино се бере в технологична зрялост, която трябва да има определен стойности за захарността и киселинността на гроздето. Захарността трябва да бъде не по-малка от 19 %. За висококачествените червени вина е необходима захарност от 21% до 23 %. За белите трапезни вина е необходима 18 - 20 % захарност. Десертното грозде се бере с не по-малко от 15 % захарност. Гроздето не бива да се бере при температури по-ниски от 14 и по високи от 27 ° С.


ЖИВОТНОВЪДСТВО

Овцевъдство

 По външният вид /екстериор/ на овцете се съди за здравословното състояние, насоката на използване и продуктивността им. Екстериорните особености при отделните породи са различни. При закупуването на вече израснали, нормално гледани и хранени овце екстериорът може много да подскаже за продуктивното им направление.

 Овце за мляко: Овцете за мляко са с дълга и тясна глава, ушите са големи и странично разположени. Тялото е с удължена форма. Гърбът е прав и дълъг, но тесен, като крупата не е достатъчно широка. Вимето е жлезисто и добре развито, а цицките са големи Погледнато от страни животното има крушовидна форма с широка задна част. Освен специализираните породи за мляко към тях се отнасят и нашите Плевенска черноглава, Старозагорската млечна и други местни и полугрубовълнести овце.

 Овце за месо: При овцете за месо тялото има приблизително паралелепипедна форма.  Предната, средната, и задната част на тялото са съобразно развити и добре свързани. Шията е къса, широка и добре замускулена, а холката, гърбът и кръстеца образуват права линия и също са широки.

 Овце за вълна: Най-характерно за тяхната външност е, че главата на овцата е средно голяма, обраснала повече или по-малко с вълна. Кожата е добре развита, плътна и образува гънки. Вълната, която расте върху нея, е тънка, варираща в дължината си. Тези типични външни признаци не може да бъдат определящи за много съвременни породи, които са за комбинирано използване. Те не притежават в чист вид описаните екстериорни  белези. Много от породите са междинен тип и съчетават например добра месодайност заедно с млечност и /или вълнодайност.


Говедовъдство 

 Редовното заплождане на юниците и кравите е гаранция за рентабилност на фермата. Икономическата изгода от отглеждането на юниците е първото им заплождане да се извърши на 15-18 месечна възраст, при достигане на 75-80% от живото тегло на майките им. При кравите най-изгодно е периодът между две отелвания да е 365 дни. Така от всяка крава се получава по едно теле за година. Това се постига, когато кравите след отелването се заплодят до 80 ден. Трудните раждания и задържането на плацентата са причина за късно разгонване  и заплождане. Ако до 50-60 ден след отелването животните не са се разгонвали, трябва да се потърси помощ от ветеринарен специалист и да се установи причината. Важен момент при заплождането на кравите е навременното откриване и определяне на оптималния момент за осеменяване. Желателно е заплождането да става чрез изкуствено осеменяване от бик с известен произход и продуктивност на поколението.

Kалендарът е предоставен от офиса на НССЗ в гр. Велико Търново