Въпрос:
Добър вечер, на следния линк виждам:
http://m.fermer.bg/mejdinna-kultura-zaqvena-samo-po-mqrka-agroekologiq-dava-po-visoka-subsidiq-video-news15511.html, че по ЕНП субсидията е базовата (грубо 20 евро), а по Агроекология е 90 евро
в този случай мисля че е по-добре да заменя дивите горички (ЕНП) с орехи (агроекология)?
Добър ден,
Тази година заявих 50 дка с орехи и нямах 150 за да имат значение ЕНП-тата
догодина планирам да заявява 500 дка, вече са наети, но в тях има около 35 дка ЕНП, главно синори, единични дървета и малки горички .
Въпросът ми е, да режа ли тези дървета или ще може да ги заявя като ЕНП?
А синорите при всички случаи ще оставя, защото иначе земята ще се свлече в дърветата. Всичките имоти са на хълмове и има до 3 синора във всяка посока, които пазят земята от свличане. Орехите са млади и засега нищо не укрепват.
Единичните дървета и горички може да опитам да изрежа, ако няма да ми ги броите за ЕНП?
Отговор:
По първия въпрос не можем да Ви дадем категоричен отговор, Вие сам трябва да прецените дали имате финансова възможност да създадете орехови насаждения и дали това ще Ви бъде по-печелившо, като прецените и от гледна точка на разходите за нейното поддържане. Отделно трябва да проверите дали имате право да премахнете „дивата горичка”.
По втория въпрос - дали ще Ви се признае за ЕНП, няма как да Ви дадем категоричен отговор, без да сме посетили на място Вашето стопанство.
В чл. 5 и чл. 8 – 13, на Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2136458717), е записано следното:
Чл. 5. (1) Екологично насочените площи (ЕНП) са земя, оставена под угар, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици, ивици допустими площи по краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с междинни култури или зелена покривка и площи с азотфиксиращи култури.
(2) Екологично насочените площи се намират в рамките на земеделските парцели с обработваеми земи, с изключение на площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Особеностите на ландшафта и буферните ивици може да бъдат и прилежащи на парцела (непосредствено допиращи се до него).
(3) Земеделските стопани трябва да ползват ЕНП на правно основание по чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
…………..
Чл. 7. Тераси са почвозащитни формирования върху наклонени земеделски площи.
Чл. 8. Особености на ландшафта са:
1. живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с широчина до 10 м;
2. отделни дървета с корона с диаметър не по-малък от 4 м;
3. дървета в редица, с корона с диаметър не по-малък от 4 м; разстоянието между короните не надхвърля 5 м;
4. дървета в група, като същите са свързани от застъпващи се корони, и полски горички, като максималната площ и в двата случая е 0,3 хa;
5. синори (полски граници) с широчина между 1 и 20 м, върху които не се произвежда земеделска продукция;
6. езерца с размер до 0,1 ха, които включват в размера си разположената по протежението на водата ивица крайбрежна растителност с широчина до 10 м; резервоарите от бетон или пластмаса не се считат за екологично насочени площи;
7. канавки с максимална широчина 6 м, включително открити водни течения за целите на напояването или отводняването; каналите с бетонни стени не се считат за екологично насочени площи.
Чл. 9. Буферни ивици са площи с широчина включително на крайбрежната растителност от 1 до 10 м, разположени върху обработваема земя или в съседство с обработваема земя по протежението на водни течения, така че дългата им страна е успоредна на водното течение или водоема. Върху буферните ивици не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба, при условие че буферната ивица продължава да бъде различима от съседната земеделска земя.
Чл. 10. Ивици допустими площи по краищата на гори са площи с широчина от 1 до 10 м, върху които не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба, при условие че ивицата допустима площ продължава да бъде различима от съседната земеделска земя.
Чл. 11. (1) Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация са площите, засадени с бързорастящи дървесни видове с определен максимален цикъл на реколтиране, посочени в приложение № 1. Дървесните култури са многогодишни и техните корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки.
(2) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) За площите, заети с Черна елша (Alnus glutinosa), Сребролистна липа (Tilia tomentosa), Полски бряст (Ulmus minor), Леска (Corylus avellana), Източен чинар (Platanus orientalis) и/или Черница (Morus spp.), минималната гъстота е 6000 бр./ха.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) Върху площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация не е разрешена употребата на минерални торове.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) Продукти за растителна защита може да се употребяват върху площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация по отношение на върби и тополи до двегодишна възраст.
Чл. 12. (1) Площи с междинни култури или зелена покривка са площите, засети със смес от културите в приложение № 2 или подсети с трева в основната култура. Засяването или подсяването трябва да се извършва в срок до 30 септември в годината на кандидатстване.
(2) Междинни култури са смески от житни култури и нежитни култури със слята повърхност, които се отглеждат между две основни култури след прибиране на предшестващата основна култура и преди сеитбата на следващата основна култура.
(3) Не са площи с междинни култури или зелена покривка площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.
(4) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) Междинните култури следва да могат да бъдат проверени като засети, налични или като растителни остатъци след заораването в периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване.
(5) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2016 г., в сила от 26.02.2016 г.) Междинните култури не следва да са налични на полето след 15 април на годината, следваща годината на кандидатстване.
Чл. 13. Площи с азотфиксиращи култури са площите, засети с културите по приложение № 3, и могат да бъдат разположени на цялата територия на страната.