Конвенцията, съставена на основание чл. К.3, параграф 2, буква „в“ от Договора за Европейския съюз, за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите членки на Европейския съюз (обн. в ОВ на ЕС, серия C, № 195/25.06.1997 г.), съдържа определения за два вида корупция – пасивна и активна.
По смисъла на конвенцията пасивна корупция е умишлено действие на служител, изразяващо се в това, че пряко или чрез посредник иска или получава облага от какъвто и да е вид за себе си или за трето лице, или приема обещание за такава облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или да наруши служебните си задължения при осъществяване на функциите си.
По смисъла на конвенцията активна корупция е умишлено действие на всяко лице, което обещава или дава, пряко или чрез посредник, облага от какъвто и да е вид на служител за него или за трето лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или да наруши служебните си задължения при осъществяване на функциите си.
Съгласно определението, съдържащо се в Гражданската конвенция за корупцията, ратифицирана със закон, приет от 38-ото Народно събрание на 10 май 2000 г., в сила от 1 ноември 2003 г., корупция е „искането, предлагането, даването или приемането, пряко или косвено, на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаването на такава, което засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, неполагащата се облага или обещаването на такава.“
